Защо сега стоя и в дланите си плача,
Щом аз самата те прогоних от дома?
Защо в сълзите си се давя,
А в тях повтарям грешките си до една?
Защо не можех да те пазя,
Да те даря с любов и топлина?
Защо за тебе аз създадох Ада,
Щом в Рая чувствам се така сама...