автор: nadana

Тази сутрин пак пресичам същата алея,
в сиви облаци самотна, сива птица се зарея,
тези камъни изглеждат толкова раними,
няма как да не се питам:
ЛИПСВАШ ЛИ МИ?

Този обед пак поемам пътя към дома,
мрачни сенки ме обграждат в гъстата мъгла,
а трамвая се промъква тъй самотен сред колите,
няма как да не се питам:
ЧАКАМ ЛИ ТЕ?

Тази вечер пак обличам нещо за пред хора
и отново ме наляга старата умора,
пак чета горчиви думи, дето си ми писал,
няма как да не се чудя:
ИСКРЕН ЛИ СИ?

Тази нощ отново гледам в нечии очи,
с пълна чаша всеки тост, жално траурно звучи,
пак фалшива съм,играя, насред празнични кулиси,
няма как да не се чудя:
ИДВАШ ЛИ СИ?