автор: contristo

...
Димитрина и Стефан седнаха в купето един срещу друг на местата до прозореца. До Стефан седна очилато момиче, с рука коса прибрана в конска опашка, което си носеше телефона на лента на врата. Като се опита да си качи багажа над седалките, Стефан стана да й помогне. Димитрина продължаваше да не говори, и гледаше през прозореца навън.
- Мерси много! Ох, няма нищо по-глупаво от влак, който не се движи. Мразя влака да не се движи. Вие заедно ли сте?
- Заедно сме...- отговори Стефан.
- Вера, приятно ми е.
- Стефан.
- Димитрина.
Стиснаха си ръцете, Вера извади пакет бисквити, попита ги дали искат, и като й отказаха заяде сама. Влезе човек на средна възраст, с посивяваща брада, и големи полу-тъмни очила. Тя му предложи и на него бисквита, но той и отказа. Човекът седна до Димитрина, а до него седна друго момиче, със съвсем къса черна коса, което мъкнеше след себе си огромен тежък сак, който сложи на седалката отсреща си.
Димитрина и Стефан още не си говорега. Вера хрупаше бисквитите, поглеждаше си телефона от време на време, и хрърляше поглед ту към Димитрина, ту към Стефан, с насмешка. На тях никак не им беше до смях. Момичето с големия сак, четеше списание намусено, а мъжът решаваше кръстословицата във вестника.
Влакът вече тръгваше, когато до тяхното купе дойде жена, възрастна, с продъловати очила, бяла коса, и зелена рокля, която доста добре се връзваше с ярко зелените й жизнени очи. Тя отоври вратата на купето, наведе глава, погледна всички над очилата, и попита заповеднически.
- Чий е този сак?
- Мой. - отговори момичето като ни вдигна очи от списанието.
- Ваш. А аз къде да седна?
- Не ме интересува, откъде да знам.
- А, откъде да знаеш? Оттам, че имам платено място, заето в момента от сака ти. Махни си сака, за да седна!
- Къде да го завра тоя сак?
- Ти ще си решиш къде да го завреш, да не го завра аз някъде.
В този момент всички бяха изненадани, не от наглото поведение на момичето, а по скоро от отговорите на бабата.
- Къде ще го завреш!?
- И питаш? Не ми се обяснявай, махай си сака!
- Абе я ти не ми се обяснявай, излизай от купето!
- Ти излизай!
В този момент да купето дойде кондуктура и смелата бабка се превърна в безпомощна старица, поне с 3 глави по-ниска и прегърбена, и промълви с жален тон.
- Г-н проверител, това момиче си е сложило сака на мястото ми и ме тормози като не ми дава да седна.
- Сака да се вдигне горе, местата са за сядане.
След като кондуктора разпореди властно и провери билетите, Стефан и очилатият мъж вдигнаха сака горе, и той остана да виси застрашително над главата на момичето. Бабата пак си беше въстановила височината и борбения вид, че и вадеше цигара, готова да запали. Вагонът беше за непушачи.
- Ти си учителка по литература нали! - промърмори през зъби момичето.
Бабата направи кръгче от дим, притвори очи, и отговори:
- Близко си, мойто момиче. А ти учиш за адвокатка, нали.
Въстановилата се тишина явно подсказваше, че бабата е познала.
- Руски композитор, 1903-1978 - попита мъжът след около минута.
- Коя е първата буква? - бабата направи още едно кръгче дим.
- Х.
- Бъркат значи, Хачтурян е, ама е арменец, не е руснак.
Вера предложи на момичето и бабата бисквити, които само бабата прие, а тя продължи да хрупа, като хвърли един поглед на Димитрина и Стефан, които още не се поглеждаха.
Момичето, се обърна, стъпи на седалката, и под зоркият поглед на бабата измъкна от сака си кутия. Отвори я, и взе в ръцете си валяк за цигари. Извади и пакетче с хартийки, сложи една във валяка. Посипа валяка със трева размесена с тютюн, каквато носеше, и нави картонче на кръг, като го сложи в единия край на листчето. Бързо сви валяка, и извади от него правилно направена цигара. Бабата я погледна над очилата си, и каза:
- Нещо искаш да докажеш ли?
- Бе я си гледай работата!!!
- Аматьорка.
- Моля?
- Кой като тебе свива трева в валяк бе?
- Бе яяя! Ше си свиваш твоите козове както си искаш.
При този смел коментар бабата извади от чантата си голямо протмоне, от което взе пликче с трева, хартйки и картонче, и като зае от човека до себе си и подложи на колете си вестника, сви за 7 секунди геометрично симетричен и естетически издържан джоинт.
- Тъй се прави. Дай да ги развъртиме сега и ще кажат кой джоинт е по-добър.
Момичето не можеше да повярва на очите си, взе джоинта, подържа го в ръце, поогледа го отсам оттам, и погледна бабата с уважение.
Вера беше свършила бисквитите и гледаше с недоверие, а Стефан и Димитрина се спогледаха, забравили, че не си говорят. Мъжът си взе вестника от бабата, и продължи да си решава кръстословицата:
- Английски писател, 1840-1928.
- Томас Харди, мойто момче.
Докато бабата и момичето се готвеха да запалят джоинтите, Вера стана, и рече.
- Чакайте, аз имам тука един бонг........
Това вече беше прекалено.
- ....То беше за подарък за един приятел ама може да го пробваме все пак.
Стефан стана и пооткрехна прозореца на влака.
- Не, не, затвори, нека се одимим тука, после ще отворим.- заповяда бабата, и Стефан се подчини. Димитрина не знаеше вече къде се намира.
Момичето взе бонга, а мъжът извади от вътрешния си джоб шишенце, като й го предложи, казвайки:
- Водка.
- А така, - каза бабата, - ще пушим бонг с две цигари и водка. Дай да наглася цигарите като хората, нищо не разбиращ, ще паднат. Ти напълни водката.

...