автор: starec

Страната ми е сякаш урочасана
от зли очи, от зли сърца под тях.
И като дрипа от молци изпасана
замерва я безродникът със смях.

Страната ми - ограбена невеста,
останала дори и без чеиз.
С най-дългото търпение я тества
дошлият вече тъмен антихрист.

Но още тя не е за креп, жалейка.
Глупак е, който вярва във това!
За малко е приседнала на пейка,
но пак ще тръгне с вдигната глава.
Боклукът ще го срине суховеят...
Защо му е на времето боклук?
И пак поети истински ще леят
поезия като куршум и чук.

А идолите днешни ще са оня
тъй нужен срам на всеки горд народ.
Защото лош ездач е върху коня,
непадналия в бързия му ход.
Какво ти урочасване, магия -
това е мъдростта на космос цял:
От извор коленичейки се пие.
Изправяш се, щом сила си налял.