автор: CPAMOTA

А реката така си тече
сива и бездушна
нехае тя за нас
и защо ли

И часовник наш е
дните оставя все назад
опитай да я върнеш
ще ти се изсмее,... и залее

Само може би
в потопа нейн
с ръцете нежни ще разровим
не злато, а любовта да дирим

И щом я ти намериш
почисти лицето нейно
погали я със сълза
и тихо, много тихо целуни