автор: pale_with_fear

Ела,
изтрий изгарящите въпросителни.
Ела, докосни душата ми,
както през онези няколко дни във Силистра.
Ела,
очите ми по теб сега се стичат,
а пясъка пари лицето ми,
заровено в пустинята на тъгата по теб.
Ела,
нежно и страстно докосвай сърцето ми
да направим дъга многоцветна,
както есен и пролет обагрят ни в плен.