автор: BlackCat

(В една тиха пролетна вечер,
когато полунощ тъкмо си беше тръгнал,
ми се прииска да остана в клоните на дървото
отпред.)

Разказаха ми птиците вечерни,
в тъмното зелено сгушени -
песента им, всъщност, е потребна,
когато няма кой да я изслуша.

(Виждаш ли как преливат цветовете
на тъмното нощно небе -
от тъмно в тъмно?)

Прелива нежната ми чаша
по прашната повърхност на земята.
Снопове от сенки крачат,
а ги прикрива тъмнината.

(Можеше да бъде минало
и
го
оставихме
да се случи.)

Залогът бе платен - който имаше с какво.
Сега е подреден - и с лъскаво стъкло.
А ъгловият паяк едничък осъзна -
те, другите, не знаят. А той е у дома.

(И после се прибрах.)