автор: TheEvilOne

"Когато звездите са се превърнали
в зверове, които просто дебнат
да ме разкъсат...."


Прогорили свода небесен,
така че денем пак да си личи
къде спят нощем - черни,
изгнили петна - леговища
на егоцентричните им
системи, на тези…
зверове!

Вечер там горе, а денем
вдишал още малко от техния прах,
дали ми мечти и надежди
с обещанието, че ще ми донесат
покой и спасение от тази вселена,
ала просто подтикнали ме
към още малко грях.

Цялата тази постановка
само и само да съм по-зависим от тях,
защото имат нужда да съм
безпомощен и техен,
всяка нощ да изпитвам
чудовищен глад за още малко
от техния наркотик…

събуден от тежкото си дишане,
потен, треперещ и да дочака зората
не можещ… съзнателно или не
желаещ да бъда
още малко отровен,
отвътре изгорен,
с лъжливи копнежи.

Знам истината,
но преклонил глава за кой ли път
съм готов… да бъда още малко техен!
…и когато падащи звезди
раздират отново нощните висини,
оставен пак от тях безсънен,
използван и унищожен,

ще бродя като лунатик по земята,
търсещ още малко звездни мигове,
още малко спасение!
…самоубил се със звезден прах
разял дробовете, сърцето ми,
само и само да се почувствам
за още малко жив…