автор: yellow_crane

На с.

Аз нямам нищо свое тук.
Една бутилка вино,
но и тя след миг ще бъде празна.
Ти ме прегръщаш и ми шепнеш:
"Твоя съм", но тука няма притежание,
защото просто сме един на друг отдадени,
тъй както твоите милувки мои са,
а моите целувки - твои.
Ти ставаш да нагледаш малкия -
детето, дето искам да е мое.
И иска ми се да ти кажа нещо мило,
но вече даже думите загубих.
И по конденза на стъклото
рисувам две сърца в едно преплетени,
но вътрешния цензор ми крещи:
"Това е толкова сантиментално!"
и аз веднага го изтривам,
за да не видиш този кич сладникав.
И ето, че отново се прегръщаме,
защото време е да си отивам.
Така е, нямам нищо свое тук,
освен една сълза на щастие,
която ти така и не видя,
защото я изтрих
в ръкава на пуловера ти.