Не се сърди, че изкуших се
да се обърна и да разчленя,
това витаещо във въздуха наследство,
от другата, измамната страна….
За миг се стреснах и
поисках да побегна,
защото ми се стори, че видях…
началото на бездна.
По - късно осъзнах,
че глупостта човешка ме подвежда,
опитва да ме заблуди,
старае се със сетни сили
да ме смаже,
да ме примири!
Вселената видя живота,
началото във нас!
И гаргите заграчиха жестоко,
и вой на мъртво
чухме в уличния пес,
и глутниците се сплотиха,
и вълчи рев
планински склон смути!
Защото всеки поотделно,
закърмен с животинския инстинкт,
усети и се разбунтува.
Смутихме на света съня.
Родихме се отново, хора!
И зверовете ни посрещнаха в заря.
За теб, убиецо на всичко земно,
за теб мой дявол и сатир!
За теб е всичко позволено!
Ела и ме вземи!
Убий ме, ще се преродя във теб,
ще бликам в кръв - аз - твоето сърце
Сърцето ти ще съм до края
и всеки миг във унес и наслада-
неземна, нечовешка, наша,
ще давам сили на живота и смъртта.
Смъртта ще бъде моя.
проста и елементарна,
физическа и ординарна…
Дарявам ти живота си!
Не чувствам страх!
Съдба ли, орис ли, не знам какво е!
Но зная, че това, с което ще живея
и тук, и там, във вечността -
Си ти!
Красива моя болка!
Единствена, първична,
несподелена до сега!
Намерих те създание неземно!
Спокойна мога да заспя,
потънала в безкрая,
сляла се с нощта…