автор: Mike

Прелиствам ви с мъничко тъга -
свидетели на буйна младост...
Безмълвни и неми са словата сега,
изпълвали ме с неземна сладост.

Прахът на времето - уви, промени
листовете - с цвят на тиха златна есен,
но в тях искри недосегаема и жива
все още красотата на любовна песен.

Препрочитам ви меланхолично днес,
с чувства изгорели, отдавна отшумели.
Няма я тръпката на чаканата вест,
няма ги момичетата - нанякъде поели.

Къде сте вие, които писахте ми жарко,
какви сте днес, дали си мислите за мен?
Избледняват образи полека, бавно.
Дори ви няма в неспокойната ми нощ и ден.

Стари мои писма, обичам ви. Останете!
Напомняйте ми кротко какъв съм бил...
Дали някоя от вас днес си спомня и пази
писмата ми, които с нежност бях пропил?