Обичам да задавам много въпроси-
понякога лесни, понякога трудни:
"Защо несретникът премръзнал проси?
Защо не държим сетивата си будни?
Защо забравяме какво е добротата?
Защо се гледаме с поглед лош?
Защо не виждаме вече красотата?
Защо забиваме на ближния нож?"
Питам сe аз, но отговори все няма.
Самият аз невеж съм. Не мога да знам.
Пропадам в безизходицата като яма.
Но...ще търся отговорите до края! С много плам!
..............................................................................
Да питам ли още...?