автор: Moby

- Искам да виждам очите ти!
Нищо не различавам сега, само мрак.
Него виждам най-добре, постоянно.
Даряваш ми светлина.
Искам да кажа, че мракът сияе.
Сиянието от твоето съществуване се отразява в мен...
- В очите е същото, в моите…
Колко време мина?
Доста, а, даже не забелязвам!
Горя, изгарям!

- Искам да си представя живота ти!
Досега,
и след мен,
и с мен…

- Ще бъде трудно…едва ли можеш да си го представиш.
Едно ще ти кажа за живота си досега.
Живея като Грешник!
Няма морали, комплекси, препятствия…
С две думи правя каквото ми скимне
в дяволската глава.
Единственото, което ме отегчава е поведението на хората.
Искат да ме поставят в рамки.

- Аз съм бунт,
не мога да се съобразявам,
не съм точно жена и будя ужасни коментари…
Ти ще се дразниш ли от мен?
Ще ме критикуваш ли, ще искаш ли да ме примириш?
Да не пожелаеш само да ме озаптиш,
защото тогава съм готова да убивам.
Не трябва да си нечестен,
или потаен, или каквото и да е с мен!

- Не, не мога, така правят хората, не и аз.
Трябва ли да съм, лъжа...поредната за теб???
Няма да бъда!
Май ще направим революция!
Желанието ти в момента, е това което
ме кара да ти причинявам болка.
Трябва да те боли от желание, а не просто да желаеш.
Не е достатъчно просто да искаш.
Желанието има първичен инстинкт, има и вторичен.
Вторичният е истинския.
То е все едно да ми поискаш кибрит...
аз няма да ти дам.
Ще запаля огъня...ще те сложа в него...
и ще те попитам все още ли искаш Кибрит ?

- Знаеш, че съм малко бясна, заради агресията е…

- Не реагирай човешки на това, не го приемай като отказ.
Доста ни влияе човешкото и понякога реагираме прибързано.
Но не така се гори на бавния огън.
Знаеш, че наказвам и когато те накажа, ще разбереш…
Физически или психически, както си избереш.
Днес съм снизходителен и те питам за избора ти.

- А ако те накарам да забравиш,
ако спекулирам с някой предишен живот,
ако се превърна във венецианска блудница…

- Там е бил ужасен разврат, там са наказвали...
много жестоко.
Много жени, много ръце, много нозе…

- Искаш разврат нали, искаш много плът,
не става с една!

- Не е така, искам една, но да е като много
не искам тълпа...искам жена.

- Нещо се побърках…

- Аз те побърквам…

- Знам…


- Не е лесно да се адаптираш, не е лесно да бъдеш хамелеон.
Такова нещо досега не си виждала, няма и да видиш…

- Искам да злоупотребя и да ме накажеш.
Мразя те!
Нищо не виждам.
Не ме напускай сега.