автор: Mike

Не искам вече аз да пиша за любов,
за нежност, за луна и звезди далечни...

Омръзна ми - животът ни е тежък и суров,
а проблемите ни сякаш ще са вечни.
Оглеждам се около мен и виждам само
страдания на хора и борба, за да оцелеят...
Глад и мизерия... Вкопчили се здраво
някои роптаят в стачки, другите мълчат - не смеят...
Затова не искам аз да пея в строги и красиви рими
стихове за чувствата горещи, страстни и неутолими.
Ще наточа перото си лирично и сантиментално
към проблемите на хората. Инак грозно e - дори скандално!
....................................................................................
На ъгъла на оживена улица с болка съзирам
възрастна жена - сама на този свят...Без дом!
Сърцето ми се къса. Думите не идват, не ги намирам,
да опиша страданията й. Отминавам гневно мълчешком...
И никой днес не може със сигурност да знае,
че няма да го пребият като куче - посред бял ден!
Да го унищожат за два лева в джоба и лична карта...
А после някой да го намери издъхнал и… малко вледенен!
Че някъде издигат се, строят усилено приказни палати
новобогаташите, спестявали години от баничка с кафе...
А нищожният народец може само да търпи и пати.
Възмездието скоро май ще дойде. Няма да е все така! О, не!
Деца умират в дискотеки! Гърмят коли от бомби! И грабежи!
В приютите увяхват детски сърчица без хляб и ласка...
Върти се пак земята...Животът си върви...с бодли от таралежи!
Загубваме човешки образ...Слагаме си театрална маска.
А под нея се стараем да прикрием на деня умората и болката
на все по-трудния и скапан животец наш. Умират нашите мечти...
Времето бърза. Отлита. Задъхано. Яхнало вечно двуколката...
И какво? Докато се усетиш - пред Оная ужасено заставаш ти!
Това ли е всичко? Затова ли живяхме? Да дочакаме така края?!
Дали ще изпитаме дребната радост от екзотиката на остров непознат,
ще успеем ли да живеем достойно, или ще се борим само за ...комат?
А някои хора парадират...Носят на китката часовник с цена на апартамент!
За това ли ви избрахме? Браво! Грижите се добре за нас! От мене - комплимент!
Каква пародия! Каква нищожност...Каква деградация на човешката душа!
Какво пък! И за вас са нужни два кубика. Май с това злобата си ще теша...
Простете! Май изпадам във излишен гняв и мъничка, дребничка тъга?!
Кучето си лае - керванът си върви... Животът си тече...Странно - докога?