ХуЛите » произведение "Memento"

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Perunika

Днес: 0

Вчера: 0

Общо: 14143

Онлайн са:

Анонимни: 579

ХуЛитери: 5

Всичко: 584

Онлайн сега:
:: Albatros
:: malovo3
:: pinkmousy

:: Icy

:: LeoBedrosian

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

Memento

автор: rainy

Закъснял "Реквием за една мръсница"
Почивай в мир, Искрéна!

Присяда ми в гърлото. Урна от спомени...
Едва сега си задавам въпроса: защо?
Защо наказваш до смачкване, Господи?
Като проклятие над генетичен код.

И сякаш малко все беше прокобата -
адът върху теб не спираше да се изсипва.
От невръстна мразена, прогонвана,
а аз исках заедно! Бяхме деца. И те обичах.

И все малко ти беше прокобата...
И упойващите препарати,
които изсмукваха чувствата -
в психиатрия за наркомани.
Но и това не стигаше!
Непрекъснати предателства, и самотата.
Изоставяха те всичките!
Родители, познати. И любовта ти.

Явно малко ти беше прокобата.
Накрая Бог те взе, но направи изключение -
не осъди на смърт и утробата ти.
Знаеш ли, понякога си спомням за нея...
Там, под амвона, в църквата,
й оставих твоя подарък за мен, последния.
Успокои ли се вече душата ти,
или може би дириш от някой възмездие?

Сигурно малко ти беше прокобата,
но плати с лихвите, ако нещо дължеше,
и дано изкупи в аванс греховното
за целия бъдещ живот на детето си...

Публикувано от BlackCat на 19.12.2005 @ 12:33:32

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
rainy

Средна оценка: 5
Оценки: 11

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

23.04.2024 год. / 13:56:54 часа

добави твой текст

"Memento" | Вход | 6 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Memento
от copie на 19.12.2005 @ 14:37:09
(Профил | Изпрати бележка)

Леле!!! Страшно!
Дано почива в мир, Рейни!!!!

Re: Memento
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 21.12.2005 @ 08:35:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Радвам се, че написах този стих. За нея. Ще ми е хубаво, ако се е получил такъв, какъвто го желаех. И не е преувеличен, дори точно обратното.
Често си я спомням. Напоследък особено много.
Съмнявам се дали има друг, който да го “прави” изобщо.
Какво нещо е живота и съдбата, а? Тя почина четиридесет дни след раждането. През този период беше невероятно щастлива, независимо от всички обстоятелства. Бях до нея. Няма да забравя как ми го съобщиха. Много ми се е искало във времето да видя дъщеря й, която би следвало да навърши 19 в началото на следващата година. Ако не ме лъже паметта. Само където това е почти изключено. Нямам следи, а и тя едва ли знае коя е и откъде “идва”. Може би така е по-добре. И все пак ми се иска.
Както и да е... Този стих в случая е само за нея, а не за моите си емоции. Дано се сбъднат пожеланията ми. Твоите също.
Благодаря ти, Копи.

]

Re: Memento
от Meiia на 21.12.2005 @ 10:31:58
(Профил | Изпрати бележка)

Присяда ми в гърлото. Урна от спомени...
------------------------------------------------
Не просто спомени, въпроси и рани...И си мисля...никой не засллужава да бъде забравен от любовта си, но..неумолимата логика на живота е точно такава.
А в децата ни разцъфват непосадените наши цветя, ако...ако съдбата е благосклонна този път поне.
Засягаш теми, които ме вълнуват до болка, най-вече тази: доколко имаме избор, доколко...
Понякога като че ли мирът и отвъд е невъзможен.
Искрена...припламнала и...
Истинско!

Re: Memento
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 21.12.2005 @ 11:01:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Да, наистина е урна от спомени... Много са. И от много, много отдавна.
Няма да забравя един от тях - отчаяният й поглед, когато отидох при нея, в клиниката. Всички я бяха изоставили. Всички! И обезформените от препарати устни. И огромната й молба: “Измъкни ме оттук. Искам само да го видя за малко”. И аз го направих. Може и да съм сбъркала, защото тя имаше нужда от грижи, но не издържах на насилието и болката й. Бяхме толкова млади...
И винаги мен е търсила. В различните мигове от живота си. Както и да е, това едва ли вълнува някого.
Благодаря ти за трошичката топлинка и съпричастието към една непозната, скъпа.
Не знам за избора – доколко го имаме, но знам за вярата в него. И не само. Дълга тема...
Дано да й е хубаво сега, там, ако знае и вижда, че някой я помни и мисли за нея.
И е останало нещо. Дъщеря й. И един стих...

]

Re: Memento
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 26.12.2005 @ 14:56:07
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov

... Успокои ли се вече душата ти...
________________

Силно! Неокастрено - като отсечено дърво.
И също толкова тъжно като гледка.
Децата плащат греховете на родителите си. Дано това ни направи по-отговорни.

Re: Memento
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 26.12.2005 @ 15:30:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Тя беше много особена и трудна като човек. Аз, обаче, наистина я обичах, и бях готова на всичко за нея, независимо от младостта ни. Чувствата са абсолютно нерационални. Независимо от възрастта...:)
Съдбата й бе също изключително особена и трудна. Завършила (поне на този свят) достатъчно трагично. Нямам никаква идея и отговор защо се случва така...
Ще се радвам, ако стиха ми го е пресъздал - поне мъничко. Исках да го напиша. По ред причини. И ще се радвам, ако се е получил. Точен.
За другото... дано не си прав! Искрено се надявам децата да не плащат греховете ни. И вярвам, че дори и несъвършени, защото сме хора, а не богове, винаги ще сме отговорни към тях - двете неща нямат и не бива да имат общ знаменател. За дъщеря й специално - дано моето изписано “желание” Господ го изпълни.

Благодаря ти! Щастлива Коледа и безкрайно много споделена, взаимна обич, любов и топлина в годините ти желая. За да си жив. Така, както трябва. Другото... другото, както ти веднъж ми бе написал, е суета непречистена.

]

Re: Memento
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 26.12.2005 @ 23:19:30
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov

Дано да не съм прав...
Този извод съм го направил за себе си още от гледна точка на дете. Сега съм родител на голямо дете и с две ръце се кръстя - дано не съм прав...

]

Re: Memento
от railleuse на 26.12.2005 @ 16:17:54
(Профил | Изпрати бележка)

Не знам какво да кажа... Освен че съм го прочела.

Re: Memento
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 26.12.2005 @ 17:00:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Достатъчно е.
Memento.

_________________

Щастлива да ти е Коледа и идната година, скъпа!

]

Re: Memento
от Rossa на 26.12.2005 @ 18:40:30
(Профил | Изпрати бележка)

Като удар по релса. Звън, ухаещ на смърт.

Re: Memento
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 27.12.2005 @ 09:11:36
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Да, точно така. Удар. И звън.
"Ухаещи" на памет.

]

Re: Memento
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 29.08.2006 @ 16:52:37
(Профил | Изпрати бележка)

Реших да те почета малко... и попаднах на това... което ме стисна за гърлото...
Силна си, Рейни, много си силна!

Поклон пред паметта Й....

Re: Memento
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 30.08.2006 @ 09:54:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Хубаво е, че ме предупреди за прочита си, Жени. Иначе нямаше да си простя, ако бях пропуснала да уважа толкова хубави и искрено оставени ми думи...
Голямо обикаляне си му ударила, наистина...:) С удоволствие ще те последвам. Почувствах се по същия начин, когато за пръв път видях как цитират мои стихове съвършено непознати хора.

Знаеш ли, Искрена беше изключително особена и различна. Сега, от позиция на времето, мога да я видя много по-ясно. И още нещо – не съм получавала само добрини от нея, но в най-тежките и безнадеждни моменти все до мен опираше.
И като си помисля колко съм била безпомощна реално! Та ние бяхме направо деца в емоционално отношение, особено на фона на сегашните зрели млади хора. Друга тема е това всъщност...

И всъщност съм сигурна, че това е единственото, написано за нея. И ако наистина душите на мъртвите ни виждат, много се надявам да съм я усмихнала, там – в отвъдното.
Силна съм, казваш? Не знам... Честно, не знам. Не мога да се самооценя, но в едно те уверявам – всичко, което споделям в съчиненията си, е ужасно силно и искрено. В мен.

Поклон пред паметта й и мир на праха й...

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а