- Не успяваш да откриеш събеседник…
Защото сме Атомни бомби, яко заредени,
пълни с болка и кръв.
Но с мен усещаш.
Усещаш моята кръв от захар и се възбуждаш като дявол.
За да ти позволя да вкусиш мойта плът,
първо усети какво е захар и какво е кръв.
Едното е сладко, а другото нужно.
Пронизвам те дълбоко, оставям следа с възбудата на сетивата ти…
Искаш да вляза в теб и да те взривя…
- Аз те открих и ти мен.
Това е един момент - най важният!
Аз живеех, но не съвсем.
Не бяхме напълно живи.
Иска ти се да си пуснем малко кръв, нали..
- Взривявам наоколо, а дойда ли при теб ще има много кръв.
Или много, или нищо.
- Появих се и заваля сняг…
Дали не е знак, че трябва да обагрим с кръвта си снега?.
Режех си вените, а те ме пращаха по психиатри.
Обяснявах им, колко силно ми харесва да гледам изтичащата си кръв.
Болката и кръвта ме възбуждаха неистово…
Сега ще си моята болка, ще пиеш от кръвта ми с наслада…
- 20 години се мъча да разтълкувам един сън...
Всичко става, когато е 7.
На 7 съм много близо до смъртта.
Надявам се, че не се плашиш…
Сънят е част от този пъзел
Сънят ...
След него живея в реалния кошмар
Не, няма страх..и да има минава.
Моят живот и трилър.
Казах ли ти, че съм Бомба?
Току що нещо май и в теб гръмна.
- Аз съм си изгърмяла, не се притеснявай, че нещо в мен е гръмнало.
Искам да избухвам всеки миг за теб, да те взривявам и разкъсвам!
Ще ми позволиш, нали?
- Ти си БОМБА..аз съм БОМБА...а бомбите не ги е страх !
Нито се притесняват....
те имат само едно желание ...
и то е БУМ !!!
- Как предпочиташ кафето…с кръв или захар?
Аз си слагам малко и от двете.
Вкусно е сега, приятно.
- Размазваш ме, искам да пия от твоето кафе….
Аз съм мечтател, аз не живея на земята..
- За да ме разбираш...не можеш да си от земята.
Можем да се забавляваме, както си искаме.
Във въздуха и водата, кърваво ...пак можем.
- И няма да ни боли, защото обичаме болката.
И нямаме критерий за силна и слаба болка, важното е да боли.
- За малко щях да те пропусна…
- Защото е било писано аз да те открия…ти никога нямаше да ме намериш! Мактуб!
- Призвание, твоето призвание е било да ме откриеш, щом и двамата сме морска сол.
- А аз съм риба, родена съм в морето.
- Морето е много..много тъга, милиони сълзи, милиони тъги, на милиони души. Морето не случайно се казва Черно. Ти си допълнението на моя КРЯСЪК. Крещя когато се сетя за смазващата тълпа, стереотипът ме отвращава, еднаквостта на индивидите, техният стремеж вечно да се харесат. Светът се опита да ме смачка, да ме направи земен, еднакъв, но не се получава и до днес.
Защото аз съм КАМИКАДЗЕ!
Пак подлудях заради теб!
А нали уж вчера умрях, не мога да умра.
Не се страхувам от смъртта.
- Освен, ако не те убия…..
- Мога само в теб да се взривя, земята ще се тресе, от страх, от това което става в небесата…
МАКТУB...БУМ !!! МАКТУБ ...БУМ !!
Когато се взривя не вдигам шум, взривявам тихото в душата.
Усещам липсата и нуждата.
Болката ти може да е моя, пък мога да бъда твоята болка
Не искам страст човешка, а нечовешка БОЛКА!
- Къде искаш да те заведа?
На края на света?
Или в началото?
Където и да е, нали…дори и в АДА!
- Слава ли искаш !!!
- Не искам слава, искам теб, сега, за да не умра!
Това, което ти посветих извря, изкипя от дълбините на ада в мен…
- Защо дойде сега…нито е 7, нито сме 7-ми?
- Защото аз съм друга съдба,
не тази,
не седмата,
не лошата,
идвам, за да те спася!
- Ти винаги си съществувала, аз също, кое не ни е събрало досега?
Съдбата или друго?
Аз знам, че до вчера съм нямал нужда от теб, знаел съм, че може би съществуваш, вярвал съм, но съм нямал нужда.
А сега защо имам !!??
Неистова, нечовешка!
БАРУТ за БОМБА в мен.
Питаш ме дали сме далече?
Какво са разстоянията....?
Те са човешки понятия, човешки ограничения.
Ти си далеч, а си толкова близо до мен.
Ти си моята ИЗНЕВИДЕЛИЦА!
А си мислех, че съм спрял вече да виждам.
- Какво ще правим…
- Каквото кажеш, всичко!
- Когато тялото ти говори, когато душата ти говори, всичко останало е без значение, не можеш да спреш този порив…