автор: Mike

Вървя по улицата и ми се струва, че хората ме наблюдават по някакъв особен начин. Може би ми се радват, защото виждам по лицата им усмивка. Вероятно виждат в мое лице приятел...
Някои вдигат ръката си до главата, завъртат я странно, но не се сещам какво означава... Във всеки случай това движение не е рязко и не ме плаши.
Някак ми е замаяно...Вървя, но не зная къде отивам, какво искам да направя... Нося се без определена цел. Защо? Някакви мътни чувства и мисли се въртят в главата ми...
Вървя и чувам някакъв глас, който нарежда нещо... Кой ли ми говори? Не виждам никого, а гласът продължава...Аз ли си говоря сам? На кого говоря? Защо го правя?
Вечер се прибирам в малкото си жилище и забелязвам, че всичко е разхвърляно... Няма осветление, няма парно...Защо? Защо са ми ги спрели? Не се сещам... На масата има някаква коричка хляб...Има лош вкус на мухъл, но аз лакомо я изяждам. Пийвам си вода от чешмата...Мушвам се под завивката и заспивам...
Сънят ми е накъсан... Виждам лица, които ми се струват познати... Кои са те? Една млада и красива жена ми се усмихва, а до нея - малко момиченце. Аз съм до тях и весело си говорим, момиченцето се смее...Къде са те сега...? Защо са ме напуснали? Дали съм бил лош с тях...?
Когато пътувам в рейса, хората ми правят място да мина...Колко са добри! Защо се държат така с мене? Не мога да си обясня...Когато съм много гладен, протягам едната си ръка и искам стотинки, за да си купя хляб и кисело млекце...Да ми разкарва залъка... Те ми дават...Пак чувам глас, който говори непрекъснато...
Слагам ги в джоба и отивам в магазина. Там искам нещо за ядене и ми дават...Не ме пъдят. Колко са добри хората! Усмихват ми се продавачките и ми казват нещо...Не го разбирам добре, но си мисля, че ме канят да дойда отново...Колко са мили тези женици!
В главата ми е хаос...Далечни спомени, сякаш от друга планета, ме връхлитат...Виждам мъж, който е облечен много елегантно...На мене прилича...Дали пък не съм аз? Не зная. Не мога да кажа със сигурност. Какво се е случило с този мъж? Къде е сега? Една възрастна жена ме пита: "Как си, сине?" Това сигурно е моята майка...Къде е тя сега? Защо я няма? Дали пък не е умряла...?
Усещам тежест в сърцето...Мъка ми е...Не мога да кажа защо...Може би за това, че съм сам...А защо съм сам? Няма ли кой да се погрижи за мене?
Искам да умра...С цялото си същество го искам! Не знам кой съм...Не знам защо съм сам...Няма кой да се грижи за мене...Няма кой да ми каже весела дума, за да стопли душата ми...
Понякога сутрин пипам очите си, а те са мокри... Ами ако на съседите отгоре им се е скъсал маркучът на пералнята? Дали не е от това тази вода по очите ми...?
Добри са хората...