автор: Mojsei

Бях на времето дървар -
в гората срещнах странна твар,
но понеже съм роден при изгрев Слънце,
всичко върша с лекота - до дънце…
Та ви казвам, тази твар бе странна,
а се срещнахме в утрин ранна
и попитах с присъщата ми простота:

-Съчетал си в образа си много красота,
но си малък и с този ръст
мога да те вдигна с пръст,
а в гората има хищни зверове,
влажно е, върлуват студове,
ето, че започва дъжд да пръска,
а в гъсталака нещо съска.
Тръгвай с мен! Ще бъдеме другари
и по правилата на живота - стари,
ще живеем с доброта в радост,
преживявайки я като обща сладост.

-Ах, човече, мил и драг,
моля те, не искай туй, не ставай враг!
Аз съм тук заложница на сили зли,
с които в конфликт отдавна сме били,
а сега в гората съм на заточение
и наистина, за мен е то мъчение,
но решиш ли мене да спасиш,
царството ми с това ще унищожиш,
че съм аз на цял народ Царица
и съм силна с това, че съм девица.

-Казах ти кога съм аз роден -
Слънцето изгряло този ден
с думите, че с Фея аз ще имам среща
и ще пламне тя гореща,
че сърцата ни ще станат на едно сърце,
щом докосна нейните ръце.

Хванах аз на Феята ръцете,
с трепет ги протегна тя - и двете
и се случи слънчевото чудо -
в едно забиха две сърца - сърцето лудо
и в този миг пък злите сили
в заклинанието си някъде си се разбили,
а пред мен застана чудно хубава девойка,
с която и до днес в любов сме двойка.