автор: earthangel

         На В

Да можех с думи да те облека като със дреха.
Власт да бих имал над твоите мисли
и ...моите.
И все с надежда пробляснала,
и не за утеха,
чуства и дрехи подреждам...
А ти си красива без дреха...

Колко минути и дни съм жадувал ...
и жаден насън и наяве съм ходил?
А извори - колкото звезди на небето...
само защо ли пресъхват,
щом към тях се навеждам!
И свикнал със жаждата, стъписан останах,
когато простичка чаша с вода ми подаде...
Човешко и смешно, и тъжно ми беше.
После- водопад от емоции
и мисли, и нощи без дъх, и ...цветни градини.

Свалям си маската, не ми е потребна-
никога вече не ще я надена!
И когато ти се свиеш край мене,
и аз ще се свия...без дреха.