автор: pc_indi

Въртим се по спиралата на времето
с аеродинамична лекота.
До смърт се бием за честта на племето,
а всъщност се боиме от смъртта.
По съвестта си стреляме от упор,
а после горко лееме сълзи
над личността си като огледало счупена...
Авсъщност по отделно сме добри.
И страдат непомилвани душите ни,
но сякаш плашим се от този порив нов
-да обичаме, да сме обичани...
А всъщност се нуждаем от любов.