Да. Няма смисъл. Нека се забравим.
И пак да бъдем себе си сами.
Аз топлите си дрехи ще извадя,
Ти-тежките си спомени върни.
На север, друга после ще поема.
Тръгни на юг, където не боли.
От там, където бяхме ще си взема
Най-истинското сбогом, без сълзи.
И после след години, ще се видим
Щастливо-променени и добри.
Не знам дали обаче ще предвидим
Припламващите в погледа искри.