автор: amba

Отрежи ми две филийки свят.
Намажи ми ги със садко от надежди.
Нека хората да си мърморят,
свили жлъч под свъсените вежди.
Три лъжички дай разнообразие.
Този ден на мен не ми прилича,
да е тесен, скучен и еднообразен.
По небето слъчеви кълбета тичат.
Днес земята е отрупана с наслада.
Днес протяга слънцето ръце.
Кой докосна моя свят изкъпан,
с пъстро пеперудено крилце?
Днес аз не изглеждам по-различна.
По-различен е у мен светът.
Вън за други мрачен и себичен.
Вътре в мен сълзите и смехът.
Тези двете разсъбличам голи.
Скъпите ми рошави деца.
Къпя ги, избърсвам им сополите,
и увивам ги със слънчеви петна.
Шатрата опъвам на душата си.
Взимам ги във топлия си скут.
Приказки разказвам им от вятъра,
дълго, нежно, докато заспят.
И когато се събудят в лустрото,
две филийки свят ще са намазани.
По-различно пак ще бъде утрото,
с три лъжички за разнообразие.