автор: bagarov

Не между другото забравих да живея!
Не между другото, за нея песни пея!
В животът ти граничещ със идилия,
къде си щастие? А музата си скри ли я?
Защо тъй често в мъдроста поглеждаш
аз знам за теб е трудно днес да се навеждаш.
Какви терзания тъй страшно те измъчват ?
Какви неземни сили те облъчват?
И пак онази старата луна
отгоре гледа някак на света.
И пак забързана си някак непонятна
но винаги със всички адекватна,
ти уловила в себе си мигът
а думите ти още в мен звучат.