автор: thebigplucky

Щастие, нещастие, любов, път…
Какво ли е орисала орисницата?
По далечни пътища ли ще се скитам
или ще тъна в безпътица?

Щастие… за него какво ли ни направих.
Сега, като се замисля, понякога съм го дочаквал.
Само че беше за малко.
И беше отдавна.
И се разтапяше…
Така и не му повярвах.

Нещастието… то си е все с мен.
Като добри приятели сме все заедно -
- неразделни.
За него дори написах песен.
За него винаги имах достатъчно време.

Любов… Имах ли я? Беше ли онази истинската,
за която поетите пишат стихове?
Бях ли достоен за тези, които ме обичаха?
Това просто няма да го разбера никога…

Остана пътят.
Какво ли е орисала орисницата?
Все това се питам,
когато мислите ми не ме оставят да заспя.
Вече си отива лятото ми. Идва есента.
Докъде успях?
Къде ще спра и къде ще е краят?
Животът …… -
- това ли е?