ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 899
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 899
 |  Ако не е ни утро, ни ден, нито нощ
и има звезди, а не познаваме мръкване.
Капчици слънце се сипят по кожата,
а ние, прекосилите себе си, сме забравили
що е време.
Тогава как ще се върнем?!
Ако се спрем пред мига и заченем
от него още много мигове близост и прошка
и, както никога, един друг се намираме
все по-навътре и по-навътре, шеметно,
чак до истината.
Тогава как ще се върнем?!
Ако забравим страха и дори смелостта,
с които да бъдем рана или заплаха,
и неусетно минем отвъд докосването,
и открием много повече от това, което
сме очаквали.
Тогава как ще се върнем?!
Ако оставим на сенките си всяко съмнение
и не говорим за него повече никога,
и не вярваме в тъмния смисъл на думите,
а се изричаме с ласки и светлина,
до безмълвие.
Тогава как ще се върнем?!
Тогава как ще можем един без друг...
Публикувано от BlackCat на 15.12.2005 @ 16:12:20
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 317 четения | оценка няма |
показвания 10333
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Тогава как ще можем..." | Вход | 14 коментара (36 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Тогава как ще можем...
от pin4e на 15.12.2005 @ 16:18:09
(Профил | Изпрати бележка) | няма връщане...
но ти си...!!!
и неусетно минем отвъд докосването...
|
Re: Тогава как ще можем...
от Meiia на 15.12.2005 @ 16:26:30
(Профил | Изпрати бележка) | нямане-то на връщане е нашата смелост понякога
:)
иначе ще избягаме, когато ни стане трудно да минаваме граници |
]
Re: Тогава как ще можем...
от Ray (bdoych@abv.bg) на 15.12.2005 @ 16:18:53
(Профил | Изпрати бележка) | Връщането е илюзия поначало, посоката винаги е напред, дори, когато мислим, че се връщаме.
А какво е 'един без друг' за двама, които са се открили, това е земно понятие, с което си мисля, че Вселената не борави :)
Стихът много ми хареса. |
Re: Тогава как ще можем...
от Meiia на 15.12.2005 @ 16:31:32
(Профил | Изпрати бележка) | Като чета отзива ти и разбирам, че връщането е страх и, че въпросът (ми) не търси отговор.
Всъщност, жадуваме кръговрат, без да си го признаваме...
да сме капка слънце, минала отвъд докосването.
Благодаря ти... |
]
Re: Тогава как ще можем...
от Ray (bdoych@abv.bg) на 15.12.2005 @ 16:41:42
(Профил | Изпрати бележка) | | Поводът за връщането наистина мисля, че е страх, но дали в действителност е връщане? Разстоянето между два момента е нашият опит. А дали бихме могли да забравим това, което вече сме научили? Дори и да решим да се върнем, ние сме обогатени с него. В този смисъл казах, че няма връщане. И този кръговрат е спираловиден. |
]
Re: Тогава как ще можем...
от Meiia на 15.12.2005 @ 16:45:45
(Профил | Изпрати бележка) | Точно, много точно!
няма връщане...
а и защо би ни било |
]
Re: Тогава как ще можем...
от Ufff на 15.12.2005 @ 16:21:38
(Профил | Изпрати бележка) | Да прекосим себе си.
Да заченем от мига.
Да не бъдем заплаха чрез страховете си или дори смелостта (когато е излишна).
Да минем отвъд докосването.(Ех, че трудно е това!).
Да се изричаме до безмълвие.
Браво, Мея! |
Re: Тогава как ще можем...
от Meiia на 15.12.2005 @ 16:24:48
(Профил | Изпрати бележка) | Ох, какво браво:)
Аз съм на прага на всички тези понятия. Нищо не съм направила още:)
Само си пиша...:)
Благодаря ти.... |
]
Re: Тогава как ще можем...
от Ufff на 15.12.2005 @ 16:28:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Ми браво за написаното бе!:) |
]
Re: Тогава как ще можем...
от Meiia на 15.12.2005 @ 16:36:40
(Профил | Изпрати бележка) | Знам, знам, ама аз бързах да си призная за ...другото:)
|
]
Re: Тогава как ще можем...
от aureliano (kalimero@abv.bg) на 15.12.2005 @ 17:57:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lib.ru | KAK!!!
отдавна не бях чел нищо твое, ма ше се поправя.
това ужасно ме изкефи, ма то ти мен ме кефиш още от март 2004:)))))
поздрави |
Re: Тогава как ще можем...
от Meiia на 15.12.2005 @ 20:01:06
(Профил | Изпрати бележка) | Не знам КАК:), а може и да няма КАК да се върнем от Любовта.
А от признанието ти, направо се ратопих, особено от това МАРТ..2000 и...:)
Как ги помниш тия работи...:)))))
Благодаря и...изгуби се ти...я се връщай!:))
|
]
Re: Тогава как ще можем...
от yd (whereareyouhiding@www.iaminmyself) на 15.12.2005 @ 18:47:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | Прескочи границите и тогава (ако искаш) се връщай назад!
...да си кажа, все пак, че много, ама-а-а много ми хареса!:)) заради любовта като емулсия! |
Re: Тогава как ще можем...
от Meiia на 15.12.2005 @ 19:56:11
(Профил | Изпрати бележка) | Любова наистина е емулсия и съсътавните и части не остават непроменени..
Така, че...връщането е невъзможно в повечето случаи:)
Затова се питам аз, от боязън. Ами, ако поискам да се върна?! Тогава?!:) |
]
Re: Тогава как ще можем...
от Dimi на 15.12.2005 @ 19:00:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Сигурно няма да можем... Поставяш въпрос, чийто отговор значи много. Аз нямам сила да отговоря. МНого сериозен стих, Мея! |
Re: Тогава как ще можем...
от Meiia на 15.12.2005 @ 20:03:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Всъщност, това "а тогава как ще се върнем", си е страх от отговора, че няма да можем, защото след любовта вече нищо не е същото. |
]
Re: Тогава как ще можем...
от Meiia на 15.12.2005 @ 20:04:46
(Профил | Изпрати бележка) | Всъщност, мое много отдавнашно звучене. Понякога се връщам към него, по новому.
Благодаря, Лили! |
]
Re: Тогава как ще можем...
от Den i nosht на 15.12.2005 @ 19:23:07
(Профил | Изпрати бележка) | Ако оставим на сенките си всяко съмнение
и не говорим за него повече никога,
:), ако всичко е толкова истинско, защо да се връщаме?!
Успех! |
Re: Тогава как ще можем...
от Meiia на 15.12.2005 @ 20:07:53
(Профил | Изпрати бележка) | Нищо не е хубаво и истинско задълго. Менливо е като вода.
Ей този страх ме гони и затова си задавам въпроси:) |
]
Re: Тогава как ще можем...
от Den i nosht на 16.12.2005 @ 16:25:51
(Профил | Изпрати бележка) | :), да, всичко се изменя; ние-също!
Не се страхувай!
Чудесно си отразила чувствата си!
Пожелавам ти щастие!:) |
]
Re: Тогава как ще можем...
от rajsun на 15.12.2005 @ 19:24:13
(Профил | Изпрати бележка) | Тежък стих.
Хубав рефрен!
! |
Re: Тогава как ще можем...
от Meiia на 15.12.2005 @ 20:13:46
(Профил | Изпрати бележка) | Да, усещането, че всяка любовна магия има край, а нишката И, изтънялата, може да се превърне в примка, в невръщане към живота...
наистина е тежко.
Иска ми се да има винаги отворена врата за обратно, но любовта така променя, че...затръшва понякога всички врати към предишните нас. |
]
Re: Тогава как ще можем...
от I_naistina на 15.12.2005 @ 20:04:35
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | "Ако забравим страха и дори смелостта,
с които да бъдем рана или заплаха,
и неусетно минем отвъд докосването,
и открием много повече от това, което
сме очаквали.
Тогава как ще се върнем?!"
..........................................................
Почитанията ми!!!
|
Re: Тогава как ще можем...
от Meiia на 15.12.2005 @ 20:16:26
(Профил | Изпрати бележка) | Онова, което ни пречи или по-скоро ни помага да не нараняваме е не страхът, нито смелостта.
Обичта е...
Докосването без нея е невъзможно.
Благодаря ти, че го почувства... |
]
Re: Тогава как ще можем...
от Izvor (WMRSG@web.de) на 15.12.2005 @ 21:09:47
(Профил | Изпрати бележка) | :)))
Небесно, Мея!...
Но кажи ми:
- Трябва ли да можем "без",
за да СМЕ ?!...
Земята не може без Слънцето,
но се връща!
Живее в Своята орбита,
пак и пак... -
за Него, за себе си..., за нас
и É !!! ) ) )
... Може би има начин
да бъдем и "със"
и ние самите...
Какво ще кажеш,
Мея?! :)
:)))))) |
Re: Тогава как ще можем...
от Meiia на 16.12.2005 @ 20:12:08
(Профил | Изпрати бележка) | Може би има начин...
Да се отдаваме докрай и да не губим себе си,
да се сливаме с нечий път и да сме на своя,
да сме едновременно в себе си и в някого другиго и той да е в нас...
да сме в "Своята орбита" и да сме в Друга по-голяма.
Връщането често е илюзия. Дали и с намирането не е така?!
Тогава, защо вятърът затръшна вратите във всички възможни посоки, освен в една..нагоре ?! |
]
Re: Тогава как ще можем...
от Izvor (WMRSG@web.de) на 16.12.2005 @ 23:36:04
(Профил | Изпрати бележка) | Вятърът помни начина,
отдавна, до болка наш - нагоре ) ) )
Той иска всяко намиране, всяко връщане
да бъде част от многото ни орбити...
(... само с една-едничка октава
затрептяло
по-високо!!! :)
Благодаря ти пак :)))))) |
]
Re: Тогава как ще можем...
от eola на 15.12.2005 @ 21:39:03
(Профил | Изпрати бележка) | Напоследък ме оставяш в многоточия, meiia...
Изключително силни стихове... с отговор, за който на никого не му се мисли...
|
Re: Тогава как ще можем...
от Meiia на 16.12.2005 @ 20:16:37
(Профил | Изпрати бележка) | В многоточията не се крият недомислията ни, а най-истинските ни мисли...
Аз нямам отговор или поне не обнадеждаващ.
Връщане няма, ако си си тръгнал докрай от себе си...
Е, ако си е струвало, няма да поискаш да се върнеш, но, ако не...
не ми се мисли... |
]
]
Re: Тогава как ще можем...
от Meiia на 16.12.2005 @ 21:29:28
(Профил | Изпрати бележка) | но понякога се налага
или ти го налагат
или "ти се връща"...
едни такива каламбури, които...май в съдбата не са само каламбури
затова и написах това стихотворение, защото не ми е ясно кога започваме да се губим в усещането, че сме намерили себе си в любовта |
]
Re: Тогава как ще можем...
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 16.12.2005 @ 22:09:12
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... а ние, прекосилите себе си, сме забравили що е време...
... и, както никога, един друг се намираме
все по-навътре и по-навътре, шеметно,
чак до истината...
________________________________
До безмълвие...
Погледите ни се сливат.
Укротено времето заспива в шепите ти.
Тишината ни залива.
Едно мълчание, което само ние разбираме.
Една любов непритисната до кръв от причини и призраци
неизстинала още трепти в зениците
стихнала до безмълвие...
Ръцете ни се сливат.
Преливат вълни нежност стаявана с години.
И бряг няма.
Няма ги и стихиите от онези луди години.
Само ние сме тук.
И сме сами.
Безмълвни мълчим.
Душите ни се сливат.
Едва сега осъзнахме безкрайността на негримираните истини.
И че сме сами с дните си.
Щастието, че се намираме, обгръща в мистика миговете.
В безмълвието разкриваме смисъла -
пред сътворението коленичим с пълнолуние в очите.
И с молитва – да се имаме...
_______________
Минеш ли отвъд докосването нещата стават непредвидими...
|
Re: Тогава как ще можем...
от Meiia на 17.12.2005 @ 11:29:23
(Профил | Изпрати бележка) | И с молитва – да се имаме...
----------------------------------
а да не се имаме в алчност, а в смирение
тогава приемаме свободата на другия като своя свобода.
А за това, че "нещата стават непредвидими отвъд докосването" си много, много прав. Ето с тази боязън е пропито стихотворението ми, ако се усеща, ако е видно.
Благодаря ти! |
]
Re: Тогава как ще можем...
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 20.12.2005 @ 14:29:56
(Профил | Изпрати бележка) | това е то умението да се прекрачват граници...
Хубаво е много, meiia!!
поздрави)) |
Re: Тогава как ще можем...
от Meiia на 20.12.2005 @ 15:44:43
(Профил | Изпрати бележка) | | И какъв омагьосващ страх си е да се прекрачват граници..особено, когато има опасност да няма връщане:) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
