автор: azz

Измислена ли съм?
Или ме има,
дали съм аз
или пък като друга
превключена в гещалт
се спускам разгневено
по орбитите на пространства
бездънно непотребни
и в тракащи проекции
се отразявам
във някакво необяснено утре,
където тя пристъпва-
без да я познавам.
И се завихря уморено,
боде в очите
като знак на кръстопът.
Във концентрични ярости
ме заслепява огледално...
Въпросите не спят.
А само жилят с многоточия
и прекипяла в мислите клокоча.
Контур без образ-
съмнение, че може би
съм просто
необяснимо нещо там.
Без да съм сталкер.
По очертанията му
го разгадавам
и мисля имена-
да се позная.
Ако ме има.