автор: Dalija

Късна среща
Минало, като гилотина,
осъжда дните ни заедно
Защо толкоз малко
за мене оставил си:
(да чакам ли, да се надявам ли!?)

Едно нежно дете
празна къща,
разбито сърце.
Нервна работа
и чиста мечта.
Един страх в самота.

Много жени
и малко небе.
Скромна нежност,
надежда
и песен
Есенна вяра...

Всъщност ти даде ми себе си,
И ме повика, пробуди...
Знаеш ли, станах теб цялата!
Мене си нейде изгубих!