автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?
(Продължение)

За рождените дни


-Хей, Мо! Какви ги правиш? Вкара литературата в локвата, създавайки си нови художествени метафори, обвини поетите, посочи срама като дъно на националната мизерия, отъждествявайки я със световната, впримчи ме като част от твоята логическа машина, а сега си готов да ми честитиш рождения ден… - посреща ме Джиги с някакво странно въодушевление.
-Но това е най-големият рожден ден, на който ще бъдем тази година, Джиги - казвам в отговор, с намерението да поставя правилно въпроса.-Съгласен съм, че това е твой рожден ден, но той е и мой, а и на още повече от 4000 човека - автори и читатели на Сайт "ХуЛиТе", защото те, в своята съвкупност, са именно този Сайт, а той навършва две години от създаването си.
-О, Мо!? - възкликва Джиги някак разбиращо и, в същото време, болезнено.-Ето го нашият проблем! С теб уж градим наше лично, интимно отношение, а нещата все излизат в някакъв друг мащаб. Пропусна рождения ми ден, не ми направи подарък, дори не отидохме на ресторант, а сега ме виждаш като рожделница в обществен вариант?! Не отричам важността на събитието, но…
-Както винаги, май си права…-казвам аз, без да разбирам докрай аргументацията й, но по-скоро чувствайки правотата й.-Навярно ми се налага да променя нещо в собствената си нагласа?
-Но след като сме започнали разговор за рождените дни, нека най-напред да честитим рождения ден на Сайта от Интернет "ХуЛиТе" на неговите създатели и на онези, които го подкрепят материално, за да може да съществува.
-Присъединявам се към теб, Джиги!-казвам искрено и въодушевено.-Това са хората, които имат непреходно значение за новата литература, защото са свързани с нея чрез новото й технологическо равнище.
-Съгласна съм, Мо - казва в размисъл Джиги.-Аз им пожелавам да са живи и здрави и да съдействат този Сайт да си остава водещ, постигайки това по пътя на интегрирането му с другите подобни сайтове на Интернет.
-Много хубаво пожелание, Джиги!-казвам аз.- Присъединявам се към него и добавям още нещо. Установил съм, че създателите на Сайта много добре си знаят мястото в него, разбирайки цялото многообарзие на социалната му тъкан. Пожелавам им да работят за това всеки, който участва в работата на Сайта да постигне същото, защото голямото болшинство от участниците дори и не се замислят над тези въпроси.
-Мо, честитя ти рождения ден на Сайт "ХуЛиТе" и на теб. Пожелавам ти успехи по избрания от теб път - да утвърждаваш логиката на прагматичната философия в литературата!
-Благодаря, Джиги! - успявам да кажа кратко.
-Моментът е подходящ да поздравим и всички останали ХеЛиТе-ри, нали Мо?-казва Джиги подканящо.
-Разбира се!-отвръщам аз.- И вече се очертава в мен някакъв замисъл как да го направим. Ти имаш ли предложение в тази насока.
-Аз казвам Честит Рожден Ден на всички ХуЛиТе-ри, преди всички на онези, с които се познавам лично и с голямо уважение - на онези, които отделят време да четат текстовете ми и да ги оценяват.
-Аз подреждам нещата ситуативно и затова поздравът ми е по-особен. Забележи, Джиги! ХуЛиТе-р с псевдоним "Селянин" - човекът, който издигна идеята Сайтът да подкрепи осъдените на смърт медицински сестри в Либия и отсрами всички пред лицето на света, е най-слабо четеният автор. За първото вече го поздравих. За второто чу се извинявам от името на всички и ги подканям да не допускат повече тази несправедливост…
-От свое име, използвам рождения ден на Сайт ХуЛиТе като повод, за да поздравя и другите Сайтове с надеждата, че техните участници ще разберат съдържателно поздравлението ми - казва разбиращо Джиги.
-Аз се обръщам с приветствени думи към всички онези автори, които принадлежат, чрез творбите и торчеството си, естествено към прагматичната школа в литературата. В Сайта има много такива, но в момента си мисля за Римоза и Луси, като мои последни успешни коментатори с пожелание да развиват критичното начало в своите коментари. Специален поздрав изпращам на Александра, която е в Канада, а и на всички мои познати, които имат предпочитание да спестя изписването на имената им.
-Мо, темата, по която говорим сега - за рождените дни, се вписва по различен начин в поредицата "Интелектуалната парадигма". Установявам го, но можеш ли с една дума да ми обясниш спецификата на тоз род текстове?
-Публицистичност! - отговарям с една дума.-Това качество липсва на повечето от публикуваните текстове, а то е живец на всяка творба. Пожелавам го на всеки автор да го постига, а за целта е нужно да се работи упорито.
(Следва)