автор: imperor

Родих се, свят!
За да мога някога да си отида.
Родих се сляп
и лигав като блатна мида.
Родих се, без да знам.
Защото някой тъй ме е орисал.
Родих се ням,
за да не разкрия истинския смисъл...
Родих се, свят!
Сред твоята отчайваща безкрайност.
Родих се на инат
на твоите предели и нетрайност.
Родих се. И разбрах -
че винаги ще бъда в теб и вечен.
Родих се. Проумях -
краят ти като начало е далечен...