автор: Marta

Тя е една загадъчна, фина особа, с дълга до земята
тафтяна роба,
на ръцете с ръкавици от тънка напа,
на главата с шапчица, приютена в бухлото на косата ,
на краката с бели обущенца, които никога не цапа.
Има загрижено изражение, току сбърчва носле,
потупва с краче и чантичката си от макраме все откопчава-разкопчава.
И се случва тогава - щом я отвори
и в нея дълго започва да рови, всеки,
който в радиус от близо километър живее почва нервно да се върти,
да се озърта и нещо да не го свърта..
Всички са обезпокоени, започват да мислят все за проблеми,
които им изглеждат нерешими, големи,
и надвисват над тях ужасни дилеми.
Които най-вече се състоят в това :
"Ами сега какво да облека? Зелената или жълтата пола?",
"Отпред ли, отзад ли да се кача в новата кола?"
"Дали да сготвя ориз или яхния?"
"Това сега да го пия или да не го пия?",
"Да си измия ръцете или да не ги мия?",
"Как изобщо не мога да реша - с вързана или с пусната коса?",
"Да си изцедя ли тази пъпка на носа?"
"Да включа ли радиото? Да не го ли включа?"
"Ще получа ли поща? Няма ли да получа?"
"Кое точно списание да си купя?",
"На този да му се усмихна или нацупя?"
И изобщо едни такива въпроси -
според пола, възрастта и това, кой-колко на питане носи.
А страничните ефекти? Драматични направо! А никой не ръкопляска, не вика - "браво"!
Кой по носа се почесва, кой по главата, кой зад ухото.
Един си хапе устата, друг си трие окото, трети даже ноктите си гризе.
Четвърти направо увива нозе.
Да не говорим за тези, които правят зелени топчета,
след като с пръст в носа си поровят...
И всички така излишно се тровят...

Изобщо настава едно неравновесно положение, докато госпожицата - с капризно поведение -
не каже пак с закопчалката "щрак" и всичко си идва на място. Тоест именно как? -
Ами така - като с щракване на пръсти -
всичко изведнъж е добре и всеки е решил точно кое да купи, пие, сготви, облече/съблече.

Госпожица Грижа! Чуй, потропва с краче.