Никое начало не люлее
така меко
и тихо.
Въздуха хапе
косите ми
сплита на възли гърдите
вдишвайки Ерос
все по-далече.
Не стигат ръцете
срещния бряг
на въжето.
Само една болка
ми се усмихва
стиснала
стих между зъбите
ето,
отварям очите й
с цвят на шампанско
и без да поглеждам надолу увисвам
на твоите думи.