автор: Rhiannon

Той.
Е ранен в крака тигър-убиец,
почти го виждам като вълк,
виещ към Луната,
силен, болен единак.
Настъпана змия е,
иска около врата ми
да се върже като шалче.
Ловец, насочил срещу Нея
опънат лък.
Завижда, че е истинска газела,
расов кон е

Тя.
Се хваща на нишката от паяк
на неговата ревност,
люлее се на примката свистяща
отнесено и усмихнато.
Казва, че не я боли от забитите
по гръбнака й игли.
Иглотерапия е вярва.

Стаята се пълни с призраци
познати. Хилят се зловещо,
сочат и размахват с пръст, опъват
тетива комично, но стрелите им
стърчат трагично от гърдите ми.
Заставам между тях и нея
и мажа раните й с йод,
Оле! Затвори очички, мила,
съм до тебе с меча

Аз.
Понякога,
да наречеш нещата
с "истинските" им имена
е равносилно на предателство.