автор: imperor

Ако си останал сам
и целият си минало.
Ако си попаднал там,
където всичко е изстинало.
Ако вече нямаш път
и чувстваш се оглозган.
Ако леден е дъхът
и насилваш от перото проза.
Ако вътре си безкраен
като степните полета.
Ако вече си нехаен
и към волята назаем взета.
Ако просто си застанал
между двата пусти бряга
и водата до коляно
страшно пречи да избягаш.
Ако вече нямаш сили
да обичаш безполезно.
Ако си преминал
в миналото безвъзмездно.
Ако вече и не питаш:
"К'во ли правя тука?!"
Ако жадно не надничаш
в чуждата сполука...
То тогава - честно:
к'во ли правиш тука?!
Само чакаш безполезно
да те хвърлят на боклука...