щети, а едва сега поема
първи глътки въздух отново.
В нея пропит целият грях
на света. С големи и черни очи,
и коси падащи по лицето й
сякаш потънало в мрак.
А цялата тя - родена сянка…
…последните слънчеви лъчи
я избягват…
…с ръце разперени напред,
чакащи прегръдка,
като малко дете,
опитващи да приспят
света в прегръдките й.
Толкова отровена,
а така високо ще лети.
Поглъща последни
глътки отрова,
която обича,
останали от теб.
Почакай още малко
да разпери криле
прогонила слънцето.
Да погълне света.
Ще търси тебе,
докато може.
С ледени пръсти
ще те докосва.
Ще впива устни
в твоите, а ти
смутен ще бягащ
под фалшиви
снопове светлина.
Но все някога
ще си нейн,
защото накрая
винаги се отдаваш
на Нощта