автор: peri_pathetic

Отмервайки секундите на ден унил,
надменно ти пилееш часовете.
Обсъждаш мача с местния дебил,
и чакаш знак от боговете.
От слънце уморен, дъжда проливен
зад стъклото гледаш.
И чувстваш, че си млад и силен
и няма за къде да бързаш.
А после изведнъж откриваш
години десет зад гърба си.
Ти старта си пропуснал
и трябва бързо да наваксаш.
Опитваш слънцето да сграбчиш,
но то залязва, за да изгрее
пак далеч пред теб - все същото,
но вече ти го мразиш.
Денят ти вече е от миг по-кратък
и сякаш на смъртта дъха усещаш.
И времето лети покрай годините,
за тебе отредени,
а ти си все по-стар
и всички планове са провалени.
И в тихо отчаяние потънал,
си казваш:
"Песента ми е изпята,
а думите, които пазех за финал,
отнесе ги на времето реката."