автор: azazel

Седя по турски на стола
и стискам кафето като удавник.
Да се вкопча в сламка не мога
и някак си дори не искам.
Бобът увря и прегаря,
ще взема да си го хвърля
да видим какво ще каже,
ще иска ли да ме "върже"?
(Не е много нормално
все сама да си говоря,
да си ям пак косата
да съм негова … или твоя …)
В поличбата ще се вкопча,
дори да й виждам края,
удобно ще си постеля
в собствената си кожа,
ще ви тегля по една цветна,
ще си събера багажа,
ще си яхна метлата,
среден пръст ще ви покажа,
нови думички ще измисля
на някой друг да се преразкажа …
a вече е пет без десет,
Време е ми е за действие …
След двайсетина минути
Кучето ще притича пред рейса,
Рейса ще блъсне таксито,
Таксито ще свърне вдясно
И малко, мъничко ще те тресне.

А аз ще съм там наблизо -
Имам да ни спасявам -
Тебе от лека травма,
Мене - от полудяване.