автор: constellation

Посрещам деветнайстата си пролет
и осъзнавам, че съм изпуснала
първия пролетен дъжд.
Събуждам се от дълголетното замисляне
и поглъщам новия по-чист въздух.
Оглеждам света, който съм сънувала,
но той вече е различен - няма розово.
Хвърчилата не летят така висико,
захарният памук не е така сладък
и започвам да пия кафето си без захар.