автор: dobilz

Морето вече е самотно,
избягаха от него всички дето го обичаха,
останаха рибарите
и острите им лодки
се плъзгат тихо сутрин срещу изгрева.
И чайките-
настръхнали и гневни
крещят в небето зимно до полуда
изгубили последната надежда
да задържат с крилете си парченце чудо
от лятото и пъстрата му дреха,
от босите му нощи с дъх опиваш,
от топлото на пясъка и лунната пътека,
от любовта, която с него си отива...