автор: fon3

"Никой не идва, никой не си отива". Това е реплика от знаменитата пиеса на Самюъл Бекет "В очакване на Годо". Обладан от скуката на неидването и неотиването, един от героите дори скача в локва, за да му бъде интересно докато дойде Годо.
От 1953 г. та до ден-днешен Владимир и Естрагон чакат почти всяка вечер по сцените на света да падне нощта и играта да свърши - загубили вече надежда във всичко, освен в един отсъстващ Годо, за когото никой не може да каже със сигурност кой е и дали ще дойде когато и да било... Несъстоятелността на битието и човека, нелепото очакване, самотата, падението и разрухата се открояват със смешна трагичност именно в тази блестяща пиеса.
Воден от добре познатата поговорка за Мохамед и планината, вероятно обезсърчен от очакването, българин след като се убеди, че едва ли ще дочака Годо, реши да се превъплъти в самия него. Нашият български Годо - 29-годишният жител на град Кюстендил Георги Божилов е завършил история в СУ "Св. Климент Охридски" и е оператор в местна кабелна телевизия. Явил се е без адвокат в съдебната зала и сам е защитил своето желание, да смени името си, което мнозина от съгражданите му определят като ексцентрична прищявка. Така или иначе - добавката ще бъде отразена в документите му за самоличност с решение на районния съд.
И ето, че макар без гръм и трясък, Годо бе дочакан в нашата страна. Не мога да обвинявам Георги-Годо за неговото желание, както не мога да обвинявам и съда заради това, че с решението си го е удовлетворил. Нали, живеем в свободна страна? Но не мога да не си призная, че според мен, той не трябваше да идва, за да можем все така да продължаваме да го очакваме, защото колкото и парадоксално да звучи именно надеждата съхранява у нас малкото останала човещина...
Или казано с други думи - не исках да го дочакам, защото и без това живеем като в пиеса на абсурда, същата като тази, в която всички чакат този герой на едно ничие място, на кръстопът с пътища, които не водят за никъде…
"Няма аз, няма имам, няма съм" - казва гениалният абсурдист Самюъл Бекет (1907 - 1989), носител на Нобелова награда за литература. Ето заради това аз се обръщам с тази молба към вече дошлия български Годо: "Моля те, за да знам, че никой никога няма да те открие направи си визитни картички със следния надпис:


ГОДО
няма адрес
няма телефон няма професия

Така поне ще знам, че трудно ще те открия и ще запазя надеждата... Благодаря ти предварително!"

Твой:
Естрагон