Щастлив човек съм, и го осъзнавам,
щастлив човек с усмихнати очи,
със щастието любовта си изразявам
към своята родина и нейните "красоти".
Щастлива съм, когато спрат водата,
щастлива съм дори, когато няма ток,
а най-щастлива съм, когато
се прибера във своя срутен блок,
а там стълбището е тъмно,
а асансьорът отново е заседнал
и рано сутрин, щом се съмне
ме буди ужасен съседът,
че пак колата му я няма,
а полицията и не ще да чува,
защото той не бил във тяхната програма
и всичко, че лъжа е, им се струва.
Щастлива съм, когато в болницата "чиста"
обикалям всички кабинети
и виждам с радост, че на листа
дори със счупена ръка аз съм десета.
Щастлива съм, когато по опашки
достигам най-накрая своя ред,
а от вътре ми извикват най-просташки,
почивка че ще правят най-напред.
Щастлива съм, когато ме изхвърлят
с ритници и псувни от автобуса,
когато край мене хищно се навъртат
и искат ми пари деца надрусани.
Щастлива съм - то друго не остана!
Щастлива съм - какво ли друго има?
Защото иначе и аз ще стана
жертва на нашата родина.