автор: butterfly

Липсваш ми.
Ти си вятъра,
който милва клоните
от порцелановата си кула,
разрошва ги
и внезапно побягва.
Ти си догарящата луна,
разтопяващият се сняг,
открехнатата врата
към непознанството.
Разкажи ми
изумрудена приказка,
ти си вълшебният свят
с полъх на лавандула.


Направи ме заложница
на неродената красота,
облечи в грях
голата ми невинност.