автор: plamen

(Ексклузивно интервю с проф. Диню Завров, чл.кор. на редица международни академии, лауреат на авторитетни отличия за литературна критика, експериментална естетика, фундаментална и екстремална поетика, литератерен дизайн и постмодерна полифункционална семиотика на творческия процес) Въпросите зададе Йовчо Керин.

* * *

Й. К. - Уважаеми гуспудин пруфесоре, бай Динко, нъл можи тъй да са убръщам към Вас, щот начи... (Тук професорът утвърдително кима с глава, палейки скъпа пура).... Ам'чи Вий пак съумяхти да изнинадати публикъта с нящу нову и ниучаквану... Ей нА, тез динЕ излези Вашта нова мунуграфия, пусвитена на селскъта пуезия - ино ъмплуа, ф куету вупште ни Ва бяхми виждали... Въпроса ми й уткуга Вий съ занимавати с тес прублеми, щот, дуколкут Ва знам, вашти нАучни интиреси са по нам как си уриентирани у литературнуту прустранству, пък и у истетикъта, дет са вика, в рамкити на целия тоз художествин жувот, дет ...

Д.З. - Аз, драги ми колега, скромно казано, съм човек с мнооого, да, мнооого широки интереси! Това се дължи и на безспорно богатия ми житейски и интелектуален опит, на високите цели, които си поставям, меко казано... Но на въпроса! Още ученик в СПТУ-то за трактористи (да, това чудесно средно учебно заведение съм завършил, а не някакви си елитни лицеи, гимназии и прочее, и се гордея с това!) в с. Долна Цековица, имах вземане - даване, естествено, повече в естетически, в платонически, бих казал, план, с "малките мОми", както се е изразил безименният, но и безсмъртен народен творец! На първо време, с тези от околните села и махали... Оттам, тъй да се каже, от тия мигновения на тиха, светла радост попих с жадни устни, и то на големи глътки любовта към нашето село, към селската душевност.... После, и като студент, а и като аспирант и млад учЕн, участвах в различни научни експедиции (езиковедски, етноложки, фолклористични...). Ех, къде ли не съм замръквал, в какви ли не купи сено и тучни ливади не съм осъмвал, ех, младост... И винаги в тесен контакт с местните певици (какви само млади певици имаше някога, ах, какви...), дяволити моми лазарки, кръшни, знойни млади невести, ех... То се знае, в реда на нещата е, действително, имаше и гуслари, овчари, бабички... Ето, например твоята баба Керка, драги ми Йовчо, убеден съм, помни тези чудесни времена, славни за науката, за културата, за човешката и творческа взазимност между нас, учените, и духовните сили на нашето село!

Й.К. - Ша Ви прекъсна, гуспудин пруфесоре, ама нъл Вий са занимавати главну с тиоритична критика, чи и с ини таквис по начи, аку мо'а тъй да са израза, утвлечени материи, кът например с творчуствуту на имина ут пурядъка, начи, на Юдит Халтенбрунер, гуспужа Н'Комо, тоз бе, ъъъъ, Тейлър-Син, начи, чи и...

Д.З. - Тук, млади ми приятелю, този път аз, с извинение, ще те прекъсна, тъй като не бива да се смесват зърното и плявата, имам предвид г-н Тейлър-Син, когото аз на не един международен симпозиум съм критикувал, и то основателно, защото... Впрочем, какъв Тейлър, какъв Син, когато, за щастие, има такива изумруди, изумителни диаманти, бих казал, на модерната лирика... Нали за селската поезия щеше да ме питаш бе, Йовчо, и като стана дума...

Й. К. - Да бе, ас са утплеснах малку, гуспудин пруфесуре, ша ма езвенити... Ша Ва питам директну начи, ко мислити Вий за пуезийта на нашта Калина, дет тука пущури ортълъка у селу, чи и у съседнити сила и градищА, дет има ина прикъзка, с тез нейнити стихуви, у коиту са възпети, туй, крави (придимну мунтафонки), уфце, гюрлюци, кукошки, кузи, ку щети, и троскута, и паламидъта, чи и селскъта либоф и благуродни чуфстфа... Кат са изтъпАни на мигданя, чи кат земи да рицитира, не саму ор'та, ам туй и жувотнити, дет са вика, и те зяпват да слушът...

Д.З. - Мдааа, колега, аз наблюдам твърде внимателно с моите иначе изморени, зачервени от взиране очи, твърде внимателно наблюдавам! И от доста време съм забелязал този отраден феномен, тази перла в короната, не, бих казал по-скоро, тази изящна роза в росния венец от дъхави цветя на селката поезия - Калина, мдаа.... Талант, голям талант, несъмнено, категорично, безапелационно мога да го заява. И, имайте превдид, че не го заявявя кой да е, но от вродена скромност спирам дотук... Но на въпроса Ви, драги ми Йовчо, пръв ми обърна внимание на нейното пленително творчество моя стар приятел, с когото се знаем още от онези експедиции, за които (ех...) стана дума, поп Неделчо. Той като свещеник във вашето село знае Калина още от кръщението й, нали, от младенческата й възраст на невинно агънце, кротък сладкогласен славей, чучулига и прочее... Признавам си този грях, че отначало погледнах с известни резерви и ерудитски скепсис на поп-Неделчовите слова, ерго, така да се каже, светиня му винаги е бил ценител с главно «Ц», да, на поезията, но и не само на поезията... Обаче като се зачетох в стиховете, тогава с благодатна душа, с душа упоена и прочее, установих, че поп Неделно е абсолютно прав в своите възторзи и копнежи... После пък получих едно писмо от инж. Чолаков, който заедно с Боб Дилън вече е замислил няколко балади по стихове на Калина... Нейната роднина, чинка й, както се казва по вашия край, също Калина по име, а и поетеса навремето (ах, защо ли не се изненадвам!), занесла тези чудесни творби в Америка, прочела на ги на инженера, който пък ги превел начаса! «Ех, в неговия познат маниер въздъхнал Боб, каква поетри, тая Калина ъф село бе! Тенкс, май френд Чолакофф, че ме въведе в нейния невероятен свят, който няма нищо общо с шибания свят, в който аз живея, уви...»

Й.К. - Гуспудин пруфесоре, бихти ли направили идин по-такъс анализ на пуследнити твурби на Кълина...

Д.З. - Не, драги ми колега, не бих! И ще ви кажа защо - по цели дни и безсънни нощи, напоследък работя върху книгата «В гюрлюка на творческата инвенция», посветена изцяло на творчеството на Калина. Вече имам договор с едно престижно издателство, книгата ще се появи скоро. Ще е скъпичка, но ще си я купите, не се съмнявам, и там ще намерите отговор на тези въпроси. И няма да сбъркате, определено! Определено!

Й.К. - Начи, начи... имати нашта гуляма благударнус за тоз интиресин разгувур, гуспудин пруфесуре, ша знайти, нашта, мно'у гуляма благударнус...

Разговорът е излъчен по селската радиоточка във връзка с излизането на т. ІІІ от нашумялата поредица "С изморени очи..." на изтъкнатия учен. Томът съдържа студии и статии, посветени на генезиса, развитието и перспективите пред селската поезия.