автор: mikelle

Заставам пред огледалото.
Нищо!
Уж съм Поет?
Няма отражение.
Лампата е точно над мен.
Ще избърша.
Лесно намирам кърпичка.
От сватба на приятел.
Забравена в джоба ми.
Сега той ми е вече враг.
Случва се.
Духвам в огледалото.Поти се.
Кърпичката ще свърши работа.
Бърша.
Не е мито това огледало.
Теква мръсна вода.
Самота.
Споделена.
Несподелена.
И наранена.
И уморена.
Желания.
Парещи.
Галещи.
Сочни.
Порочни
и непорочни.
Болка.
Любов и омраза.
Поезия.Проза.
Теква като река.
Търся се в огледалото.
Нищо.
Няма ме.
Натискам с длан.
Пука се.
Заболя ме.
Пръста ми.
Текна ми кръв.
Закапа.По земята.
До краката ми.
Едри капки.
Стъпвам и я забърсвам.
Взирам се.За отражение.
Нишо.
Мога да порисувам.С кръв.
Тя си ми капе.
Рисувам себе си.
Доколкото мога.
Все пак съм Поет.
Дипломиран Поет.
Става...
Хубав съм.Смея се.
Рисувам хубаво.
Приличам си.
НаВеЖдАм се.
Бърша.
Поглеждам...
Образът ми светва.
Огледалото ме показва.
...Пак се изправям.
Нищо.
Лампата е точно над мен.
Няма отражение.
***

Епилог

Хорската уста,Санчо,
не е чувал да я вържеш.
/Дон Кихот/