автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/


ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 2.2



(Продължение)

ПЪРВИ УРОК
(Продължение)



Когато ви сполети някаква неприятност, вие веднага се ориентирате към нейното превъзмогване, което подлага на изпитание вашите способности
Петър Д. Рибаров

А спомените за предците
Остават като че ли мътни,
Но греят в нас с добрините,
Събуждащи детайли смътни.
Превърна се в такваз следа
Мигът трвожен, неприятен,
С който ни поднесоха беда
В замисъла на жениха знатен -
Показа ум, подобен на милувка,
А явно беше влюбен,
Поднесе и една целувка,
Светът за него беше чуден.
Подложи ни на изпитание -
И бабата докарахме от село:
Разбрах, че чака ни страдание,
Но не сбърчих чело,
Посрещнахме с трапеза тези гости,
Направихме и тържество,
Отхвърлихме започнатите пости
И пяхме песни - буйно пиршество.
Подготвяхме момата за невеста,
Разбирах буйното й нетърпение...
Не бързаше женихът - дните двеста
За него бяха мило песнопение.
Разбирахме децата - те са млади,
Но зорък беше моят поглед с точна мяра -
Какво пък! Търсят те наслади,
Но сещах колебаещата ми се вяра.
Показахме в ситуацията добро желание
И аз поспорих с една от гостенките - дама,
С търпение срещнахме поредно изпитание,
Допускайки наличие на измама.



Развитието на вярата е въпрос на обогатявавне на личния опит
Петър Д. Рибаров

Опитът се лее като ропот
И потъвам в струите на нощна тишина,
В които дисхармонията на ропот,
Аз превръщам в лъч на ведрина.
Шумове в душата нося - странни,
Ритъма напевен те смущават -
Тъй започвам в часовете ранни,
А пък те спокойствие ми дават.
Бродя с ведрината в мрак -
Тя по нови пътища повежда
С въпроса: "Как?"
Търся да открия пак надежда.
В мрака пребивавам мълчаливо:
Медитацията ми носи упоение -
В път към себе си напредвам търпеливо
И достигам трепета на умиление.
Преживяването щом е сложно,
Носи непредвидено страдание,
Как да стане то възможно?-
Изненадите са неговото съдържание.
За мнозина съществуването стана безнадеждно,
Хората твърдят, че е ужасно,
Но забравят за усилието прилежно -
Разширението на егото не им е ясно.
Ежедневието е пълно с драми -
Всеки ден разкрива нов злодей.
Как да го накараме да се засрами:
Може ли поет да го възпей?
Този опит е наистина ужасен -
Няма вяра, носи само мъка.
С хората съм аз съгласен,
Те със себе си са във разлъка.
(Следва)