автор: Geo

На И.

в чашата искри кристалното ми отчаяние
страхът да се опитам да те пипна
отпивам глътчици кураж, за да повярвам
че би могла да ме поискаш
кръвта се блъска в моето слепоочие
при всяко мигване на тежките ти клепки
всеки поглед пари като копие
топящо айсберга в сърцето ми
седя на този ядрен стол
за който стартбутон ти имаш само
седя като побит на кол
вторачен в крехкото ти рамо
а после скривам всичките си мисли
зад стъклена усмивка по приятелски
и разговряме за разни истини...
най-важната остава неизказана