автор: jeck

Нели - едно момиче, с което ходих известно време, 4-5 години след развода ми. Семейството и (ако може така да се каже - тя живееше с майка си, с брат си и дете му деца - момиченце на 9 и момченце на 6г.) бяха от едно Балканско село. Съпругата на брат и беше избягала преди 2г. с някакъв друг мъж и беше изоставила децата си . Не идваше да ги потърси, да ги види как са, да им помогне с нещо…
За братът на Нели напускането на жена му е било голям удар (въпреки че по нейните думи това е можело да се предскаже от начина на живот, който и двамата водели - походвали си и двамата извън семейството, даже той по-рано започнал, доста си "поживял", когато работел за около две години в родното им село в Балкана)
След бягството и, той се занемарил напълно. Не обръщал внимание на децата, не се бръснел, не хапвал нищо и може би най-много е търсил утеха в алкохола…
Все пак по някое време се посъвзел (най-вече с тяхната безрезервна подкрепа за него) и успял да започне работа като шофьор при някакъв чорбаджия, който му плащаше от дъжд на вятър, да не говорим за това, че малка част от тези пари влизаха в къщата за изхранване на децата му, а повечето за пиене и за цигари, а след като се бе поосеферил малко и бе тръгнал с тая или оная - и за новите му връзки.
Нели и майка и все се оплакваха от това състояние на нещата, но просто така по женски (и то аз май най-вече поемах товара на изслушването, защото не смееха май да говорят пред по-странични хора, да не стигнат тези приказки до него). Пред него не се обаждаха много - имаха страх ли или държаха на него - като син, като брат (въпреки че Нели и той бяха от различни бащи). Нели бе жертва на безотговорни родители. "Баща и" (като казвам баща и, имам предвид човека, с когото майка и имала брак по времето, когато я е родила, но всъщност Нели е зачената от друг човек - любовник на майка и…) беше ходил наляво и надясно, майка и и тя сменяла любовници. Те и така не се бяха развели официално… Скоро след като я родила, майка и тръгнала по пътищата с истинския и баща (той бил шофьор на камион), а Нели била гледана от баба си до училищна възраст и после дадена на интернат на държавна издръжка "поради недостиг на средства" за издържането и. В интернат е бил даден и по-малкият и брат. Нели беше живяла един живот на подритнато дете. В интерната имало и добро и лошо…Често съм я чувал да споделя (с нотка на преживяно унижение), че неини учителки са и подарявали дрехи и обувки. За тях тя си спомняше с много добро чувство,. Те оценявали качествата и и заложбите и, поетичната и душа (тя пишеше хубави стихове, чела ми е десетки от тях, също и разкази), но все пак и беше болно че е била поставена в такова унизително положение от родителите си…Въпреки че "баща и", не беше действителният , биологичният и баща, тя изпитваше към него чувство на яд (тя не можеше да мрази), защото когато се появил за малко години по-късно с една своя любовница (Нели била около 8-ми клас) и се хвалили, че били добре осигурени и ядели шпеков салам. Въпреки че казваше, че го е намразила оттогава и решила да забрави за съществуването му, аз считам че по-скоро беше възприела обидата и омразата, които майка и несъмнено питаеше към този човек.
Всъщност Нели се влияеше много от майка си и нямаше собствено мнение, беше манипулирана от старата, макар може би и това манипулиране да не е било съзнателно - просто майка и също не беше в ред с нервите и при всяка кризисна ситуация започваше да крещи, да кълне, да и прави скандали с повод и без повод, да се кара и да я нарича с какви ли не думи, даже навън, по улиците…Отначало я оправдавах с тежкия и живот и с двете деца, оставени на ръцете и и от майка им и от баща им, но по-нататък започнах да мисля, че тя излива неконтролируемо и безотгворно горчилката от живота си върху дъщеря си…( А всъщност не бе живяла при лоши, мизерни условия. Самата Нели казваше: "Какво и е? Находила се е като млада…" При издевателските, свадливи изблици на майка и, които все повече ми заприличваха на гавра с момичето, Нели, когато не бе много изнервена най-често траеше донякъде , пък после избухваше и както е логично за човек със смазано самочувствие, предприемаше в отговор някакво компенсиращо дотогавашното и траене пресилено, неадекватно действие, за съжаление често заявления за невъзможни отпътувания занякъде, но понякога и за слагане край на живота си…Горкото момиче…Нервите и бяха разбити и продължаваше да ги разбива собствената и майка. Като била в VII-ми клас, веднъж след баня излязла веднага навън и се простудила тежко. Приели я в болницата във фебрилно състяние (треска с много висока температура) и докторите почти я били отписали…Тя оцеляла, но тази сверхвисока температура сигурно е оказала влияние на централната и нервна система, на мозъка и. Лесно се разстройваше и изгубваше спокойния поглед към ситуацията, изгубваше контрол над себе си, настроенията и бяха леснопроменящи се Тогава предприемаше афектирани, неадекватни действия. Засягаше се според мен необосновано от незначителни неща, обиждаше се по необясними за мен причини и реагираше някак неадекватно: " Не ме търси вече, не ми се обаждай повече…!"- изведнъж се извърне и си тръгне…A след 2-3 дни пак се обади все едно нищо не е било: "Здравей, как си…?"
Това допадаше и на лабилната и нервна система - разстрои се нещо, раздразни се, отдръпне се, почине си няколко дни, мине и раздразнението, успокои се и е готова да те види, да ти се обади…Но за другия тези неразбираеми приливи и отливи са истинско мъчение…

………………………………………………………

(Дадох си сметка, че когато съм ходел с Силвия аз съм се държал така понякога с моите разстроени нерви - предприемал съм такива отдръпвания, а не съм се изяснявал, друг път не съм отивал на срещи, които съм уговарял. Веднъж и бях казал, че ще замина да живея при баба си на село и ще пътувам вечерта, в полунощ с влака за София. Тя каза, че ще дойде да ме изпрати на гарата. Това беше в периода на моите лутаници около трудностите ми с бригадира на работа, колебанията ми дали не съм сгрешил, като съм напуснал редовното си обучение в Русе…И вечерта не отидох на гарата. Събудих се навреме за да тръгна, но лека-полека започнах да губя мотивираността си и решителността си да предприема това действие и времето за отиване навреме за влака отмина…А Силвия ми каза по-късно, че ме е чакала на гарата…Какво изпитание е било това чакане за нея, да мисли дали не е станало нещо с този човек и все пак да успее да се въздържи да не позвъни в този среднощен час в къщи…И аз съм правел такива отдръпвания от нея, които не съм и обяснявал…Някак чувствах понякога един товар, необходимост от дистанция, нуждата да се отдръпна от близост в отношенията ни…Понякога се опитвах да го изказвам, една вечер бяхме излезли из града, и когато се връщахме по пътя към тях, аз се спрях и и казах: "Аз съм Вальо, ти си Силвия….". Тя ме гледаше втренчено в тъмното сигурно в опита си да ме разбере какво исках да и кажа, и сигурно усещаше, че говоря за дистанция, но не желаеше да го приеме…Често имах усещането, че дистанцията е добрият режим за нас, макар да изпитвах чувства към нея… Може би причината за моята нужда от дистанция да е била моята незрялост за връзка, моята инфантилност…
Въпреки светлия порив в гърдите ми за благородно, радостно общуване, да направя нещо за нея - все тези импулси на младата идеалистично настроена душа - особено когато бях вече в Сливен, някак имах усещането, че не трябва да бързам към нея, трябва да я оставям на нея си…Че тя може би също има нещо за изживяване в този момент, да я изчакам…да я оставя да го изживее…Изглежда транспонирах върху другите моята романтична нагласа: да се рея в облаците, да плувам по идеите…Докато нейната по-земна натура имаше нужда от един по-директен, зрял контакт…Но тя никога не ме е потърсила извън наша уговорка, уважаваше моя личен свят …Даже след като я бях вързал да чака на гарата в полунощ, не ме запита: "Ти защо не дойде, защо ме накара да чакам. Защо не ми се обади поне да не се притеснявам…?"
А с Нели тези ситуации на уговаряне на някакъв час и неявяването и бяха много по-чести…И когато и казвах, че не е коректно, щом си казал час, да закъснееш с час, два или пък въобще да не отидеш, тя не можеше да е разбере: " Ами на всеки може да му се случи нещо, да го забави, да го задържи …Какво има да се притесняваш и защо се ядосваш…?")