Улици.
Коловози.
Влакове.
Пътуващи занякъде.
Недочакани.
Изпуснати
от хора недопуснати
в купето
без билети,
без виза
и в криза.
Пази се!
Излизам.
Ако не ти изнася
върви си.
Без колизия.
Без истерия
махни си вонята
в близката парфюмерия.
Красив си...
Ирония.
Виж се!
Смешно малък си спрямо нещата,
в които не вярваш,
а има ги.
Виждаш ли!
Струва си.
Страх те е.
Тръгваш си, без да си
идвал.
Оплетен си.
Има и други канали
по шибаната телевизия.
Визия.
Супервизия.
Намери си я.
Счупи се...
Изпоти се.
Потърси се.
Но не се намирай.
Пак мръсен си.
Гнъсен си.
Презадоволен.
Отвратен.
Отегчен
кретен.
Спри се.
Изправи се.
Промени се.
Почувствай.
Полети, псувай, бълнувай.
Изхаби се.
Пробвай друго.
Научи се да чуваш.
Сънувай.
И наяве сънувай.
С товарни влакове дори,
но пак пътувай.
Пеша, с коли, без пари...
Свикни по-абстрактно,
някак сюрреалистично
да съществуваш.
Хващай Пътя
в мига,
на мига
и вътре, и вън от реалността.
Будувай.
По-дълго и по-упорито
будувай,
обичай,
търгувай,
заменяй идеи с идеи,
умувай.
Не стой доволен.
Пълноценно съществувай,
с луда глава
в твърда стена
нахлувай.
Блъсни я!
Удари я!
Събори я!
Натроши я!
Унищожи я!
Изтрий я оттам.
Забрави я...
Трудно е. Боли.
Но си струва.
СвръхАза ще ти прости....