автор: estela41

Ти толкова си съвършен:
не смея поглед в теб да скрия;
свенливо бягам надалеч
от твойта слънчева магия.

А гордата ти красота
ме онемява и поглъща;
не смея даже и насън,
в мечтите си да те прегръщам.

Ако докосна с мисъл-страст
до въздуха, ти който дишаш,
ще се превърна във роса,
и мъката си ще изпиша

на всяка падаща звезда
върху сърцето и студено
дано със танца си в нощта
ти каже, че ме има. МЕНЕ.