автор: yd

благодаря за помощта и търпението, хулитери
и вижте какво се получи
Между светлината и гълъба


ххх

Определено има някакво неопределимо пространство,
между светлината и сенките в мен
останали от тогава,
съществуващи и сега.

Вместена за момента в проблясъци светлина,
но и с устойчив усет за сенките,
(вечната тайнствена даденост,
отказваща да полети)
което ми пречи да виждам съвсем ясно,
и да определя точката на размиване
на сенките в светлина.

Сенки, светлини, уморена съм,
всъщност по-скоро немислеща, отколкото уморена,
не тези сенки само,
а полусенки и други,
и защо ли, това че все още не знам
обърква последния гълъб.

Аз трябва да продължавам да пробвам да полетя.