автор: Pipilota

Усещаш ли как бие сърцето ми,
неканено и нежелано до полуда?
То помни всичките места,
където ти си го възнасял в небеса от чудо.
Шшшт! Тихо! Не казвай нищо, моля те!
Не го събуждай в буренясал замък.
Нека... още малко да поплува, милото,
сред красота и чувствата от пламък.
А после ...
После кажи му "сбогом" и завинаги
го заключи в стените си от камък.
То, сърцето или знае как да се спаси,
или привиква с вечния си пламък.
Мен ако питаш, аз не ща спасение.
Искам да горя, да съм любов, опиянение ...
Да съм искрица, дето да запалва лудост в теб,
в душата ти да внасям оживление ...
Бъди щастлив! Това ще кажа само.
То нашето... любов ли бе или пък драма?
Кой знае. Има ли значение?
Не зная дали за мен си спомняш
понякога със топла нежност.
Тъй или иначе отплува всеки
сам във своята безбрежност.
За мене знам едно - ти бе спасение,
ти беше радост, обич, думи истински ...
Ти бе и си оставаш
в живота ми щастливото явление.